Наред с дупките по улиците, пръснатите навсякъде боклуци, се нарежда и проблемът с бездомните кучета. Много пъти съм си мислила какво ли изпитва един чужденец, който идва за първи път в България. Какво ли си мисли когато види глутница кучета, които се разхождат просто ей така, все едно е най-нормалното нещо на света. Една моя приятелка ми разказа за едни корейки, които доста се впечетлили от бездмоните кучета в България. Започнали да разпитват защо се разхождат по улиците и са на глутници. Оставям настрана това, че в Корея все пак ядат кучета – е да не улични, отглеждат специална порода кучета, но дори и те не могат да проумеят какво правят кучетата на улицата.
В един софийски гайд за чужденци попаднах на статия за бездмоните кучета в България. В статията предупреждаваха, че в София има много бездомни кучета, описваха как те спят в кашони и, че правителството не може да намери единодушно решение на проблема.
Проучване проведено от Витоша Рисърч сред 1000 души сочи, че проблемът с бездомните кучета е поставен на трето място, след мърсотията и разбитите улици. Според четиресет процента от анкетираните бездомните кучета трябва да бъдат затворени в приюти. А почти половината са на мнение, че общината трябва да се погрижи за това. Но реалността е съвсем различна. В момента на територията на София съществуват два приюта с капацитет по сто животни всеки. А бездомните кучета в София са 12 хиляди.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Проблема е комплексен, не е в правителството, а е в културата на населението и начина по който севъзпитават децата. Те са един не особено приятен индикатор за това каква е степента ни на отговорност и за зрелостта ни ...
ОтговорИзтриванеВъв всички съвременни култури куче се подарява на децата не сам за играчка, но и като приятел и помощник при възптанието, а ние просто ги пускаме на улицата - доста показателна метафора за това как всъщност възприемаме ценностите, коирто самите ние преподаваме на децата си. Много лошо, но просто това е нашата реалност ...
Обичам животните особенно кучетата, но ми се струва, че проблема не е само в децата както е описал Мартин или тяхното възпитание. Има липса на култура да това за мен е най-точното. Не само в България може да се наблюдава подобен феновем с изоставяне на животни и пускането им по улиците. Разликата е в броят им тук и в някоя цивилизована държава. Виновни според мен сме ние хората които не носим отговорност за животното което сме взели да отгледаме и в последствие изоставили. Има редица фактори които биха накарали човек да пусне на свобода своя домашен любимец. За мен това не е хуманно. Дали ще бъде убито с инжекция или премазано от някоя кола има разлика. Все пак сме хора...
ОтговорИзтриванеКазано на прост език безодговорна работа. (най-лошото е, че се отнася за всички нас)
Имах предвид по-скоро, че това е една от индикациите на безотговорността, на оято сме не само свиделели, но сме и част от нея самата. Децата са възпитани в същите ценности, скоито живеят възрастните... а и не мисля че убиването на кучето с инжекция е хуманно.
ОтговорИзтриванеПогледнато от негова гледна точка - то повече не е живо - да, умряло е безболезнено, но си е умряло ... в медицината една болест се счита за излекувана, не когато са изчезнали сризаците й, а когато причинителите й са отстранение т.е. важно е да махнем кучетата от улиците, но поважното е да направим така, че те да не се появят повече там, а това не е еднократен процес или просто временен каприз. То е част нещо по-голямо и сериозно, свързано с първите 7 години от жвота на всеки един член на това общество
кучето е добър приятел. да се освободиш от приятеля си когато вече не ти е потребен е може би много типично българско но ... всеки сам избира как да постъпи. става дума за личната отговорност. въпрос на достойнство и адекватно отношение към приятелчето, което сам си избрал да опитомиш - помните Малкият принц и лисицата...
ОтговорИзтриване